Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2007 12:07 - Стъпка по стъпка далеч от отчаянието и самотата
Автор: tivanov Категория: Тя и той   
Прочетен: 1673 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 22.07.2007 15:33


Искам да споделя няколко факта за себе си, някои мисли и тревоги, които ме тревожат  и по този начин да дам сили на себе си за нещо по добро в моя живот, а защо не и в живота на някой друг прочел това. Знам, че ще е банално това което ще кажа , но ме тревожи факта, че още съм сам. Мисълта ме побърква и ден и нощ. Всичко постигнах за тази възраст и работих и учих , реализирах се с работа по специалността . Знам от къде тръгнах без лев в джоба в първия си работен ден с много мечти и амбиции в главата. Последва и ученето на което залагах страшно много, годините  упорит труд и лишения за които си спомням и до днес най малките подробности. За миг не се отчаях за миг не си помислих да спра, за миг не склоних глава пред никаква трудност.  И така един ден се видях в светлината за която мечтаех завършил с добра работа куп спомени и приятели от следването. Остана само едно да оправя в живота си: Да намеря човека до мен, жената която да бъде до мен.  Да дам трите основни неща на които всеки от нас е способен- разбиране подкрепа и любов.  

Да, чакам този миг всеки ден  и се питам достатъчно ли съм добър, за да ми се случи това. Дали не трябва да се променя още и какво трябва да направя… ? Тази мисъл не спира да ме буди нощем, не спирам да мисля за това и денем. След няколко отчаяни връзки които продължаваха безсмислено дълго направо изгубих надежда за нещо по добро. А знам , че не трябва  …… Изгубих се, изгубих и сили да търся и да се надявам, а може би не търся упорито и настоятелно …

Повечето ми познати и съученици са вече семейни и с по едно или две деца . Изглеждат наистина щастливи защото казват  че децата носят най голямото щастие.  Искам следващият път, когато пиша това да се е случило или поне да съм намерил пътя  към щастието. А с това, което съм написал не търся съжаление или безрезервно съчувствие . Просто споделям нещо и не се срамувам от това . Е да подкрепата никога не е излишна нали затова сме хора.



Тагове:   Далеч,   отчаянието,


Гласувай:
0



Следващ постинг

1. анонимен - любовта идва неочаквано
22.07.2007 13:16
Мисля, че търсиш в грешната посока. Любовта сама ще те намери когато си готов. Бъди благодарен за всичко, което имаш в момента и го използвай по най-добрия начин. Работи с любов, излъчвай любов и всичко ще бъде наред. Ще видиш!
цитирай
2. cindarella - не губи надежда :)
22.07.2007 13:54
гледай по-ведро на нещата, не търси и не мисли какво трябва да промениш в себе си. Всичко се нарежда от само себе си понякога и когато най-малко си очаквал. Като си самия себе си,а не някой, който трябва да се промени за да привлече любовта към себе си, ще бъде оценено. Много усмивки :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tivanov
Категория: Тя и той
Прочетен: 17345
Постинги: 3
Коментари: 5
Гласове: 21
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031